Ревност към приятел в детската градина: „Тя играе само с мен!“

Едното дете иска приятелката му да играе само с него и се сърди на всяко друго участие. Това е повод да учим за близост без притежание.

Краткият отговор

Вместо да търсите „послушание на всяка цена“, потърсете конкретното умение, което липсва. Съчетавайте твърда граница с разбираема задача и упражнение. При опасно поведение първо осигурете безопасност.

Разберете защо се случва

Приятелството на тази възраст може да изглежда като изключителна връзка. Страхът да не бъдат заменени кара някои деца да контролират игрите.

Съпоставете разказа на възрастните с гледната точка на детето. Не приемайте, че детето помни или разказва всичко точно под влияние на силна емоция. Водете бележка преди – по време – след случката, за да видите повтарящи се поводи.

Реакция в три стъпки

1. Назовете чувството на тъга и ревност, без да го критикувате.
2. Обяснете, че приятелите могат да играят с повече от едно дете.
3. Предложете игра по двойки, следвана от обща игра в малка група.

Не е необходимо да се съгласите с поведението, за да признаете чувството. Обяснете ясно какво не е позволено и какво може да се направи вместо него. Ако детето е твърде разстроено, отложете дългия разговор.

Как да го кажете

„Разбирам, че искаш да играете само двамата. Всеки може да има и други приятели.“

Покажете с вашето поведение как се спори, как се слуша и как човек поема отговорност. Детето учи от примери, които вижда многократно.

Упражнение, което има смисъл

Репетирайте фразата „Може ли и аз да играя?“ и как да приемем отказ без отмъщение.

Опитайте кратък ролеви сценарий: възрастният играе детето, после сменете ролите. Уточнете кои действия са безопасни и как се иска помощ. Хвалете специфични усилия като „изчака реда си“, не само общото „браво“.

Практически план

Какво да не правите

Етикети като „манипулатор“ или задължаване на приятел да играе само с едно дете. Не прилагайте физически наказания или публично унижение. Те могат да създадат страх, без да изградят необходимото умение. Ако детето е наранило някого, отделете време и за поправяне на отношенията.

Кога е време за консултация

Ако детето често остава изолирано или заплашва други, обсъдете с педагозите. Започнете с педиатър, педагог или детски психолог; при спешна опасност потърсете спешна помощ. Една трудна ситуация не означава психично разстройство.

Свързани материали

• Приятелства и конфликти в детската градина: как детето се учи да общува
• Гняв и агресивни реакции при ученик: как да поставяме граници без страх

Изображението е илюстративно, а не снимка на конкретния описан случай.