Захранване на бебето: кога, с какво и как да започнете

Захранването е един от най-вълнуващите и най-объркващите етапи през първата година. Съветите от баби, форуми и опаковки често си противоречат. В тази статия събрахме това, в което са единодушни водещите медицински организации в Европа и света: Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN), Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), Световната здравна организация (СЗО), британската здравна служба NHS и българските препоръки на Министерството на здравеопазването.

Където препоръките се различават, ви казваме това открито.

Кога да започнете захранването

Около 6-месечна възраст. Това е общата препоръка на СЗО, NHS и българските препоръки за хранене на кърмачета. EFSA уточнява, че повечето бебета имат нужда от храна в допълнение към кърмата или адаптираното мляко именно около 6 месеца.

Европейските педиатри (ESPGHAN) дават и граници:

• не по-рано от 17 седмици (началото на 5-ия месец);
• не по-късно от 26 седмици (края на 6-ия месец).

Защо не по-рано? Повечето бебета нямат нужда от друга храна преди около 6 месеца, а уменията им да седят, да преглъщат и да хващат храна се развиват постепенно. Защо не много по-късно? Около втората половина на първата година нуждите на бебето от енергия и хранителни вещества, особено от желязо, растат, и кърмата или адаптираното мляко сами вече не ги покриват. Освен това точно тогава е времето, в което бебето най-лесно опознава нови вкусове и консистенции.

Как да разберете, че бебето е готово

Според NHS около 6 месеца се появяват три признака. Важно е да са налице и трите заедно:

1. Остава в седнало положение и държи главата си стабилно.
2. Координира очите, ръцете и устата. Поглежда храната, хваща я и сама я поднася към устата.
3. Преглъща храната, вместо да я изплюва обратно с езика.

Често тези неща се смятат погрешно за признаци на готовност, но не са:

• бебето си гризе юмручетата;
• иска да суче по-често;
• започва да се буди нощем повече от обичайното.

Това са нормални неща за възрастта (често покрай растежни скокове или никнещи зъбки) и сами по себе си не означават, че бебето е гладно за твърда храна.

Първите храни

Няма една „задължителна“ първа храна. Има няколко принципа, по които препоръките са единни.

1. Започнете със зеленчуци, включително не толкова сладките. NHS съветва да започнете със зеленчуци като броколи, карфиол и спанак. Българските препоръки също започват със зеленчуково пюре, например от леко сварени моркови и картофи. Причината е, че бебетата по природа предпочитат сладкото. Ако първо опознаят плодовете, после по-трудно приемат зеленчуците.

2. Мислете за желязото от самото начало. ESPGHAN препоръчва всички бебета да получават храни, богати на желязо: месо и/или обогатени с желязо храни. Добри източници са месо, риба, яйца, варива (леща, боб, нахут) и обогатени бебешки каши.

3. Разнообразие, разнообразие, разнообразие. Според СЗО бебето трябва да получава всеки ден храни от животински произход (месо, риба или яйца), плодове и зеленчуци, а често и варива, ядки (смлени) и семена.

4. Търпение. Ако бебето направи физиономия или изплюе нова храна, това не означава, че не я харесва. ESPGHAN посочва, че нов вкус понякога трябва да се предложи 8 до 10 пъти, преди бебето да го приеме. NHS говори за 10 и повече опита.

Консистенцията стъпка по стъпка

Целта е постепенно да преминете от гладко пюре към нарязана храна, която бебето яде заедно със семейството. NHS съветва да не се задържате прекалено дълго на гладките пюрета и да преминете към намачкана храна с бучици и храна за хващане с ръка, веднага щом бебето се справя. Около 6–7 месеца вече може да се въвеждат бучици, а възрастен трябва да е до бебето.

Примерите са ориентировъчни: всяко бебе върви със собствено темпо. По данни на NHS бебетата под 12 месеца нямат нужда от междинни закуски. Ако бебето е гладно между храненията, предложете му мляко.

Мляко и напитки

Кърмата или адаптираното мляко остават основната напитка през цялата първа година. Захранването не ги замества, а ги допълва. СЗО препоръчва кърменето да продължи до 2-годишна възраст и след това, ако майката и детето желаят.

Прясното краве мляко не е напитка преди 12 месеца. В това са единодушни ESPGHAN, NHS и българските препоръки. Малки количества мляко в храната обаче са наред, например в кашата или пюрето, след 6 месеца.

Вода. Здравите бебета до 6 месеца, които се хранят само с кърма или адаптирано мляко, не се нуждаят от допълнителна вода. След като започне захранването, предлагайте глътки вода по време на храненията. По-добре е от отворена чашка или чашка със свободно изтичане, а не от шише.

Сокове. ESPGHAN съветва да се избягват плодовите сокове, а NHS препоръчва да не се дават преди 12 месеца заради високото съдържание на захар. По-старите български препоръки от 2008 г. допускаха малко прясно изцеден сок. Днес по-добрият избор е цял плод: той съдържа и фибри.

Подсладени напитки, чай и кафе не се дават изобщо. Това включва сиропи за разреждане, газирани напитки, подсладени млека и напитки без захар с подсладители. Българските препоръки определят даването на подсладена вода на кърмачета като „абсолютно неприемливо“.

Алергенните храни: не ги отлагайте

Това е областта, в която съветите най-много са се променили през последните години. Затова тук често се чуват остарели съвети.

Днешните европейски препоръки са ясни: алергенните храни могат да се въвеждат заедно с другите храни, след като захранването е започнало. Ако бебето е на поне 4 месеца, не е нужно да се изчаква. EFSA заключава, че отлагането на алергенните храни за по-късна възраст не намалява риска от алергия или от цьолиакия. NHS дори предупреждава, че отлагането на фъстъците и яйцата след 6–12 месеца може да увеличи риска от алергия към тях.

Храните, които най-често предизвикват алергия, са:

• краве мляко (в храната);
• яйца;
• храни с глутен: пшеница, ечемик, ръж;
• ядки и фъстъци (само смлени или като паста, никога цели);
• семена (например сусам);
• соя;
• риба и ракообразни (добре сготвени).

Как да ги въведете безопасно:

1. По една нова алергенна храна наведнъж, за да можете да забележите евентуална реакция.
2. В много малко количество в началото.
3. Ако бебето я понася, продължете да я давате редовно. NHS съветва това, защото поддържането ѝ в менюто помага да се намали рискът от алергия.

Глутен. ESPGHAN препоръчва глутенът да се въведе между 4 и 12 месеца, като се избягват големи количества в първите седмици след въвеждането му.

Храни, които да избягвате

Източници за таблицата: NHS, ESPGHAN и препоръките на Министерството на здравеопазването.

Давене или задавяне: как да ги различите

Много родители се плашат, когато бебето се „дави“ с първите бучици. Има важна разлика между рефлекса на давене, който е нормален и защитен, и задавянето, което е спешна ситуация.

Рефлексът на давене е съвсем нормален, докато бебето се учи да яде. Той е начинът, по който тялото избутва твърде голямо парче обратно напред.

Как да намалите риска от задавяне:

• Бебето яде седнало изправено в столче (закопчано), никога в движение, легнало или в кошарата.
• Никога не го оставяйте само, докато се храни.
• Гроздето, чери доматите и подобни кръгли храни се режат по дължина на половинки и после на по-малки парчета. Махат се семките и костилките.
• Кренвиршите и наденичките се белят и се режат по дължина на малки парченца.
• Твърдите плодове и зеленчуци (сурови моркови, ябълка) се настъргват, сваряват или намачкват.
• Не давайте на деца под 5 години цели ядки, пуканки, твърди бонбони, дъвки и маршмелоу.

Пюрета или BLW (храна за хващане с ръка)?

„Baby-led weaning“ (BLW) е подход, при който бебето още от началото само яде меки парчета храна, вместо да бъде хранено с лъжичка. ESPGHAN заключава, че няма достатъчно доказателства, за да се препоръча единият подход пред другия. Липсват и надеждни данни за това дали при BLW бебето получава достатъчно желязо и енергия и колко е рискът от задавяне.

На практика много семейства съчетават двата подхода: малко пюре с лъжичка и меки парчета, които бебето хваща само. Каквото и да изберете, важното е:

• да включвате храни, богати на желязо, на всяко хранене;
• консистенцията да напредва към бучици и парчета;
• бебето да не остава само по време на хранене.

Отзивчиво хранене: оставете бебето да води

СЗО и ESPGHAN препоръчват отзивчиво хранене: да следите сигналите за глад и ситост на бебето и да отговаряте на тях.

• Гладно е, когато отваря уста, навежда се към лъжичката, посяга към храната.
• Сито е, когато обръща главата, затваря уста, бута храната, губи интерес.

Никога не насилвайте бебето да яде и не го хранете, за да го утешите или наградите. Бебетата сами регулират количеството доста добре. Навиците, които се изграждат сега, остават за цял живот.

Вегетарианско и веганско захранване

При вегетарианско захранване (с яйца и млечни продукти) обърнете специално внимание на желязото и обсъдете менюто с педиатъра. СЗО отбелязва, че когато бебетата на 6–8 месеца не получават храни от животински произход, трудно покриват нуждите си от желязо, цинк и витамин B12.

Веганското захранване изисква много внимание. ESPGHAN препоръчва то да се прилага само под медицински или диетологичен контрол и при стриктно спазване на добавките (витамин B12, витамин D, желязо, цинк и др.). Без тях последствията за развитието на бебето могат да бъдат сериозни и необратими.

Чеклист преди първото хранене

Кога да потърсите лекар

Захранването не е изпит, а пътешествие. Ще има изцапани лигавници, физиономии и дни, в които „нищо не яде“. Това е напълно нормално. Важното е да предлагате разнообразна, безопасна храна, търпеливо и с удоволствие, и бебето постепенно ще открие света на вкусовете.