Развитието на детето от 0 до 5 години: етапи по възраст и кога да говорите с лекар

Всяко дете расте със свое темпо. Едно бебе прохожда на 9 месеца, друго — на 16, и двете са в нормата. Затова етапите на развитие не са изпит, а ориентир: помагат ви да забележите навреме, ако нещо има нужда от внимание.

В този наръчник ще намерите какво правят повечето деца на различна възраст, колко широки са нормалните граници, как се смята възрастта при недоносени бебета и кога да поговорите с лекаря.

Какво всъщност значи „етап на развитие“

Американският център за контрол на заболяванията (CDC) описва етапите като неща, които повечето деца — 75% или повече — могат да правят до определена възраст. Това е важна разлика. Не става дума за средната възраст, а за момент, в който почти всички деца вече го правят.

Ако детето ви още не прави едно нещо от списъка, това само по себе си не е диагноза. Но е добър повод да го обсъдите на следващия преглед, вместо да чакате.

Етапите обикновено се делят на четири области:

• Социални и емоционални — усмивка, интерес към хората, игра с другите.
• Език и общуване — звуци, думи, разбиране, жестове.
• Мислене и решаване на задачи — изследване на предмети, търсене на скрити играчки.
• Движение — глава, сядане, пълзене, ходене, ръце и пръсти.

Колко широка е нормата: сядане и прохождане

Многоцентровото проучване на СЗО за растежа е проследило деца в шест държави и е изчислило „прозорци“ за шест основни двигателни умения. Това са границите, в които ги постигат 98% от здравите деца:

• Сядане без опора: от 3,8 до 9,2 месеца.
• Изправяне с придържане: от 4,8 до 11,4 месеца.
• Пълзене на ръце и колене: от 5,2 до 13,5 месеца.
• Ходене с придържане: от 5,9 до 13,7 месеца.
• Самостоятелно стоене: от 6,9 до 16,9 месеца.
• Самостоятелно ходене: от 8,2 до 17,6 месеца.

Забележете колко широки са тези прозорци. Някои деца изобщо прескачат пълзенето. Сравняването с бебето на съседката рядко помага.

Първата година

До 2 месеца

Повечето бебета:

• се успокояват, когато им говорите или ги вземете на ръце;
• гледат лица и се усмихват, когато им говорите или им се усмихвате;
• издават звуци, различни от плач, и реагират на силен шум;
• следят с поглед човек, който се движи;
• повдигат глава, когато лежат по корем, и движат двете ръце и двата крака.

До 6 месеца

Повечето бебета:

• познават близките си и се смеят;
• „разговарят“ с вас на смени със звуци, пищят, правят „пръц“ с устни;
• посягат към играчка, която искат, и пъхат предмети в устата, за да ги изследват;
• се обръщат от корем на гръб;
• се подпират на изпънати ръце по корем и на ръцете си, когато седят.

До 1 година

Повечето деца:

• обичат игри „на смени“ с вас (например „ку-ку“);
• махат „чао“ и казват „мама“, „тати“ или друго специално име;
• разбират „не“ и спират за момент;
• търсят играчка, която сте скрили под одеяло;
• се изправят и пристъпват, като се държат за мебелите;
• хващат малки неща с палеца и показалеца.

За движението през първата година СЗО препоръчва поне 30 минути време по корем през деня, разпределени на части, докато бебето е будно. Повече за съня и безопасното лягане — в Сънят на бебето: безопасен сън, режим и нощни събуждания.

От 1 до 3 години

До 18 месеца

Повечето деца:

• се отдалечават, но проверяват дали сте наблизо;
• сочат, за да ви покажат нещо интересно;
• казват поне три думи освен „мама“ и „тати“;
• изпълняват проста молба с една стъпка без жест („донеси топката“);
• ходят сами, драскат, пият от чаша (понякога разливат) и опитват да ядат с лъжица.

До 2 години

Повечето деца:

• забелязват, когато някой е разстроен;
• свързват поне две думи („още мляко“);
• сочат поне две части на тялото, когато ги попитате;
• ритат топка, тичат и се качват по няколко стъпала;
• играят с повече от една играчка едновременно.

До 3 години

Повечето деца:

• водят кратък разговор с вас и задават въпроси „кой“, „какво“, „къде“, „защо“;
• казват името си и в повечето случаи хората извън семейството ги разбират;
• се успокояват до около 10 минути, след като сте ги оставили (например в детската градина);
• проявяват интерес към други деца и се включват в играта им;
• нанизват едри мъниста, обличат сами някои дрехи и ядат с вилица.

От 3 до 5 години

До 5 години повечето деца:

• спазват правила и чакат реда си в игра;
• разказват история с поне две свързани случки;
• броят до 10 и използват думи за време — „вчера“, „утре“, „сутрин“;
• задържат вниманието си 5–10 минути в занимание (без екран);
• пишат някои букви от името си;
• закопчават някои копчета и подскачат на един крак.

Недоносено бебе: коригирана възраст

Ако бебето е родено преди термина, през първите 2 години неговото развитие се сравнява с т.нар. коригирана възраст, препоръчва Американската академия по педиатрия (AAP).

Как се смята: от възрастта в седмици извадете колко седмици по-рано е родено (40 минус гестационната седмица при раждане).

Пример: бебе, родено в 32-рата седмица, е родено 8 седмици по-рано. Когато навърши 16 седмици, коригираната му възраст е 8 седмици — около 2 месеца. С етапите за 2 месеца го сравнявате, не с тези за 4.

Две езика вкъщи

Много български семейства живеят в чужбина или говорят два езика у дома. Логопедичните служби на NHS обясняват, че двуезичието не увеличава и не намалява риска от езикови трудности и че няма доказателства, че двуезичните деца проговарят по-късно.

Съветът им е да говорите с детето на езика, на който се чувствате най-свободно — така му давате най-добрия езиков модел.

Как да помогнете: игра, разговор и по-малко екрани

Не са нужни скъпи играчки. Най-много помагат обикновените неща:

• Говорете през деня. Назовавайте предмети, описвайте какво правите при обличане или хранене, давайте прост избор („ябълка или банан?“).
• Четете заедно. Разглеждайте книжки с картинки и оставяйте детето да посочи и да „разкаже“.
• Движение. СЗО препоръчва децата на 1–4 години да са активни поне 180 минути на ден, в различни игри и с всякаква интензивност. От 3 години поне 60 от тях да са по-интензивни.
• Без дълго седене завързани. Не повече от 1 час наведнъж в количка или столче.
• Екрани. По СЗО: под 2 години пасивно гледане на екран не се препоръчва; на 2–4 години — не повече от 1 час на ден, а по-малко е по-добре.

Храненето също е част от развитието — дъвченето и ядене с ръце тренират устата и пръстите. Вижте Захранване на бебето: кога, с какво и как да започнете.

Какво се проверява на профилактичните прегледи в България

По Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията на Министерството на здравеопазването, оценката на психическото развитие е част от прегледите при личния лекар на детето (общопрактикуващ лекар или педиатър):

• от 1 месец до 1 година — по един преглед всеки месец, с оценка на психическото развитие;
• от 1 до 2 години — 4 прегледа годишно;
• от 2 до 7 години — 2 прегледа годишно, като психическото развитие се оценява веднъж годишно.

Използвайте тези прегледи. Запишете си предварително какво сте забелязали и какво ви притеснява — кратък списък на телефона е достатъчен. Повече за първите прегледи след раждането — в Новороденото у дома: пълен наръчник за първите седмици.

Кога да говорите с лекаря, без да чакате

CDC и AAP съветват „действайте рано“ — ако се притеснявате, не изчаквайте следващия рутинен преглед. Свържете се с личния лекар, ако:

• детето губи умения, които вече е имало (например спира да казва думи или да се усмихва);
• не постига няколко от етапите за своята възраст;
• не реагира на звуци или не следи с поглед;
• до 12 месеца не сочи, не маха и не реагира на името си, или до 18 месеца не казва никакви думи;
• има очевидна разлика между лявата и дясната страна на тялото;
• вие просто имате усещането, че нещо не е наред — интуицията на родителя е важна.

AAP препоръчва стандартизиран скрининг на развитието на 9, 18 и 30 месеца и скрининг за аутизъм на 18 и 24 месеца — или по всяко време, когато родител или лекар има притеснение. Ако притеснението остава, поискайте насочване към специалист (детски невролог, логопед, психолог).

Ранната помощ дава най-добри резултати. Да попитате не значи да „етикетирате“ детето — значи да му дадете време.

Кратък чеклист за родителя

• Прегледайте етапите за възрастта на детето веднъж на няколко месеца.
• При недоносено бебе — коригираната възраст до 2 години.
• Говорете, четете и играйте всеки ден; екраните — по-малко.
• Водете кратки бележки и ги носете на профилактичния преглед.
• Загуба на умения или силно притеснение → лекар, без да чакате.

Ако мислите за безопасността у дома, докато детето започва да пълзи и ходи, вижте Безопасност и първа помощ при деца: пълен наръчник за дома и пътя.